Сред тревите глухи
С толкова красиви редове
брулеше като с коприва
голи женски рамене,
колене - игриво.
В цъфналата силна ръж,
където
те откривах мой
и чужд.
Спрях се да погледам отстрани
как се листят светове,
очертани с буйна грива
и очите на жени
с детелини как завиваш.
Свих гнездо
в зеленото на храста,
на върха на есенните клони,
късах безпощадно листи,
брулех
и разхвърлях с ярост по земята.
Само моята пътека песенна
ти постла килим от лудо биле,
да преминеш като вихър нежен
покрай самодива,
да се срещнем в нея
и да се подминем.
Сред тревите глухи... с вино неизпито...
МОЙ СТИХ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
! Ще се наложи да го напиша цялото! 
Поздрав!
