10 мая 2008 г., 21:58

Среда на една неправилна фигура

1.4K 0 36
на Мая

Не се родих достатъчно
немъртъв
за тоз живот – пазар на суетата.
От малък се научих да се спъвам,
докато закърняваха крилата.
Не се родих достатъчно
порочен.
Не бях удобен камък за ръка.
Не бях куршум за изстрел смъртно-точен.
Не бях целувка в мразени крака.
Не се обикнах никога
напълно.
Не вярвах в непроменливи съдби.
Не цъфнах. Не пораснах. Не покълнах.
Не търсех рози, нямащи бодли.
Не се научих никога
да вярвам
в измислени божествени дела.
Докато плувах, учех да се давя.
Докато гниех, учех да воня.
Не се родих достатъчно
немъртъв.
Не бях донесен в дом с купчИни злато.
Не кацна моят щъркел върху църква...
Така останах чист във свойто блато.

--
редакция след като Алиса ми се накрещя, че съм сменил финала на първоначалния вариант. Когато говори Алиса, аз слушам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...