May 10, 2008, 9:58 PM

Среда на една неправилна фигура

  Poetry » Other
1.4K 0 36
на Мая

Не се родих достатъчно
немъртъв
за тоз живот – пазар на суетата.
От малък се научих да се спъвам,
докато закърняваха крилата.
Не се родих достатъчно
порочен.
Не бях удобен камък за ръка.
Не бях куршум за изстрел смъртно-точен.
Не бях целувка в мразени крака.
Не се обикнах никога
напълно.
Не вярвах в непроменливи съдби.
Не цъфнах. Не пораснах. Не покълнах.
Не търсех рози, нямащи бодли.
Не се научих никога
да вярвам
в измислени божествени дела.
Докато плувах, учех да се давя.
Докато гниех, учех да воня.
Не се родих достатъчно
немъртъв.
Не бях донесен в дом с купчИни злато.
Не кацна моят щъркел върху църква...
Така останах чист във свойто блато.

--
редакция след като Алиса ми се накрещя, че съм сменил финала на първоначалния вариант. Когато говори Алиса, аз слушам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...