Средношно терзание
Тъжно е. И плача, и пея.
Тишина по-зла надгробна.
Вглеждам се в нея подобна.
Несгрята и студна и морна.
Самотна душата более.
Терзание. И упрек среднощен.
Болка и мъка в покоя.
Къде ли, забравен, немощен,
отдъхваш, поседнал в усоя?
© Йонка Янкова Все права защищены