Среднощ
601
0
0
Днес беше хубав ден –
нахраних се –
със думи.
Сладки думи,
сладък миг –
изядох го.
Преядох.
И се преродих.
Среднощ е.
Стрелките на
часовника
трептят –
като стрелките на
кантар.
Тежат.
Не искам Утре.
Сита съм.
А знам, че Утре
пак
ще бъда гладна,
знам.
И думите не стигат.
Знам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Цанева Все права защищены
