Среднощен Диалог

30 нояб. 2017 г., 18:38

Поэзия

580 0 2

Към тебе се обръщам друже,

приятелю - ти Господ мой отнине и вовеки!

Защото ето - ти ме питаш:"Как тъй можеш,

когато сам човек си, да не вярваш във Човека?"

Запита ме така в таз тиха вечер,

от хоризонта падна нечия звезда -

звезда на нечия душа обречена!

Погледнах я и ти отвърнах: "Да!

Не мога аз да вярвам във човека,

защото има нрав на вълк -

преди да създаде гърне от глина печено,

отдавна той в ръката има лък!

Преди да почне да рисува,

той пие прясна кръв от нечий труп!

Преди да почне думи да римува,

отдавна е направил въжен клуп!

Преди да стане композитор

той граби пътника в нощта!

Преди да е известен ритор -

живот отнема с остър нож в ръка!!!"

Plevel (Силвия Илиева)

2017-12-01T08:59:15+02:00

Харесва ми!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-01T07:33:30+02:00

Прав си. Такава е природата човешка. Като се замисля, за това е оцелял. Сега приема я като грешка. Време е е да я поправи и да се почувства цял.