Среднощен Диалог
Към тебе се обръщам друже,
приятелю - ти Господ мой отнине и вовеки!
Защото ето - ти ме питаш:"Как тъй можеш,
когато сам човек си, да не вярваш във Човека?"
Запита ме така в таз тиха вечер,
от хоризонта падна нечия звезда -
звезда на нечия душа обречена!
Погледнах я и ти отвърнах: "Да!
Не мога аз да вярвам във човека,
защото има нрав на вълк -
преди да създаде гърне от глина печено,
отдавна той в ръката има лък!
Преди да почне да рисува,
той пие прясна кръв от нечий труп!
Преди да почне думи да римува,
отдавна е направил въжен клуп!
Преди да стане композитор
той граби пътника в нощта!
Преди да е известен ритор -
живот отнема с остър нож в ръка!!!"
© Момчил Манов All rights reserved.
