Навред нощта забули всичко

със своя тъмночер воал,

а над нас безброй звездички

танцуваха небесен бал.

Шум зачу се изведнъж,

вятър извиси снага.

Заваля проливен дъжд

гръм продъни в миг нощта.

В селото народът спеше

в сладък непробуден сън.

А в нощта дъждът валеше,

потоци гонеха се вън.

Реката придойде в дерето

по своя криволичещ път.

Повлече всичко, що където

водите мътни отведат.

Спокойно утрото навлезе

слънцето с лъчи огряло.

Навсякъде народ излезе,

като че ли не е валяло.