Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
16 дек. 2014 г., 07:37  

Среднощен експрес 

  Поэзия
1392 0 24

СРЕДНОЩЕН  ЕКСПРЕС

Не ми е никак празнично, не  ми е...
И нямам ключ за приказката аз,
в която бяла коледна магия
ме връща при добрия Дядо Мраз.
Не ми е никак празнично, не ми е...
За него казват, че живеел там,
на злото във задушната килия.

И кой е той? Обърквам се. Не знам.

Те, приказките, днес са подменени
със ужас и шизофреничен бяс,
със ОЧЗ, метални супермени...
Не, нищо общо с Доктор Карабас...
Във комикса нелеп, некостенурков –
джуджетата са нинджи със бради,
Снежанка носи страховита бурка.
Еленчето ли? Няма и следи...
А Пътят е наметнал кална дреха.
Тъй скоро ще е песен. Коледари...
Снега го няма. Дяволи го взеха.
Дано го върнат бял и непокварен!
Че трябва ни, да скрие грозотата.
На светлите да им просветне пак.
За миг поне! В часа на чудесата
да зърнат релси – сребърни. И влак.
Ония, дето вият се в небето –
към пулса на магичната звезда,
чиято първа гара е сърцето,
последната – в света на Любовта.
... Пристъпва нощ. И тиха е, и свята.
С корона е. Сияния красиви...
Звездите се подреждат в необята,
разчитам знаци, трепкащи курсиви.
Обмислям вече бягството. И ми е
щастливо. В джоба имам и билет.
Побързайте, елате с мен и вие!
Аз тръгвам със среднощния куплет.

© Алина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, Мария! Благодаря ти!
  • Бих дошла...
    Поздрави, добре е, че поезията може да бори грозотата!
  • Роси, Кръстина и Дочка, благодаря ви!
    Щастлива и вдъхновена година ви желая!
  • Четеш ми мислите.И мен не ми е празнично.
    (Страничните ефекти на порастването)
    Но винаги възможност съществува
    с фантазия или пък със сънуване
    да спретнеш фойерверки за душата си.
    И по среднощния куплет да ги разпратиш...

    Честита и ползотворна да ти е 2015-та, Алина!
  • "Пристъпва нощ. И тиха е, и свята.
    С корона е. Сияния красиви...
    Звездите се подреждат в необята,
    разчитам знаци, трепкащи курсиви.
    Обмислям вече бягството. И ми е
    щастливо. В джоба имам и билет.
    Побързайте, елате с мен и вие!
    Аз тръгвам със среднощния куплет!"
    -----------------------------------------
    Оригинално, красиво и оптимистично послание,
    което съдържа непреходни изконни ценности,
    Много образен, прекрасен стих, сътворен от
    прекрасна поетеса! Поздрави и от мен!
  • Приятни празнични дни и щастлива нова година, Али!
  • Ангел, Анна, Светла,Краси Дяков, весели птазници! Благодаря!
    Крикор Асланян, трогната съм! Коренът на злото не е паднал от небето на
    „демократичните“ промени, той си има своята по-дълга история, чиито
    прояви са лавинообразни и необратими, за съжаление.
    За всеки има място под слънцето, щом Бог е решил, но жалката истина е, че открай време управниците на България грижливо си отглеждат евтин, нелицеприятен,манипулируем и опасен електорат.
    Идейката на стихото е етаж нагоре, макар да включва и калната родна картинка..
    Весели празници!
  • Стихът е прекрасен! Браво Алина. Що се отнася до носталгията по миналото, за блатото, жабите и псевдопоетите и превдо поезията за които говори Мисана, мога да кажа само едно. Отвори си очите Младене, защото скоро, много скоро поезията ще се пише на цигански( ако някой знае да пише) а останалото ще бъдат извадки от Корана. Спасете България!
  • Ако ги няма куплетите Сивотата ще ни изяде!Добре че има къде да избягаме, а представяш ли си съдбата на тези които не могат и да пишат- не ми се мисли...Весели празници!
  • Имам си любими поети тук, на чиито странички "пристъпвам" с благоговеене и затаен дъх. Ти си един от тях, Али, за което ти се покланям! Толкова отдавна исках да ти го кажа...
    Светли и топли празници!!!
  • Харесва ми, земно и човешко е.
  • Поетично е даже разочарованието ти, а това че красотата може да живее единствено в мечтите и изкуството - чудесна поанта на надеждата.
    Поздрави!
  • Септ, Миночка,Kети,Лати, Жани,Таня,Тенев,Ивон,Роси, благодаря ви, че
    споделихте предколедната ми идея за бягство!
    Мисана, благодаря за оценката и отношението, дано ги заслужа някога.
    Сложна величина е времето, няма да се впускам във философските и
    физическите му измерения, а ще напомня истината, че „то нас обръща и ние него“, само дето напоследък съвсем ни захлупи, та няма мърдане..
    А истинските стойности в изкуството няма начин да се изгубят, прав е Красимир Тенев, те имат своята божествена виталност.
    Краси Чернев,наистина стихоплетката ми се оказа провокативна... Благодаря за включването!
    Севдалин Порчев, не зная очаквал ли си, но те разбрах...
    Не си прав за Мисановата личност. Възхищавам се от интелекта и знанията му, харесвам поетическите му проявления, добронамереността и културата му на общуване. Да, имаш право на мнение, но сякаш не му е
    мястото страничката ми.
    Стихото ми е лишено от дъбоки мисловни подмоли, така че посланието е съвсем видимо и простичко...
    И накрая нещо весело. Доста се затрудних с еленчето в стихотворението,в крайна сметка му намерих колая, а на другия ден разбрах, че е изчезнала фигурата на деветдесеткилограмов Рудолф, символ на някакво градче в Калифорния...
    Щастливи празници!
  • Бързам, идвам с теб...
    Поздравления за Творбата, Али!
  • "А Пътят е наметнал кална дреха.
    ...
    Снега го няма. Дяволи го взеха.
    Дано го върнат бял и непокварен!
    Че трябва ни, да скрие грозотата."

    Продължавай да "разчиташ знаци" и "да пътуваш "със среднощния куплет"!
  • Много хубаво, Алина!
  • Не мога да се съглася с Мисана, че по времето на соца е имало само псевдопоети и псевдопоезия. Да, имаше и такива, имаше цензура, имаше и изкривяване на изкуството по посока на партийните диреткиви. Имаше лансирани и репресирани. Също и партийно неангажирани автори и творби. Вярвам, че някои стихове на Д. Овадия, Л. Даскалова, П. Матев, Д. Дамянов, Е. Багряна, В. Ханчев и много други, писани по времето на Тато, ще останат в златния фонд на българската съвременна лирика, защото времето умее да пресява (като злато) през ситото на забравата, най-доброто от всеки исторически период. Да не бъдем толкова черногледи. Псевдопоeти е имало винаги. И сега има. Разбира се, има и много талантливи автори. Много и като бройка, и като талант с по много. Възможно е да надминат предшевствениците си. Не само по количествени показатели на сътвореното. Това е естествен процес на развитие. Аз не го виждам като противоборство. Нито като символично обезглавянане. А като приемственост и надграждане. То вече се случва. Пестепенно. Не като отприщтване на бент.
  • Благодаря ти за тази поетична провокация, Алина!
    Както винаги - прочетох с удоволствие!
  • Публикуването на твой стих винаги е празник за любителите на поезията!
  • Прочетох го с удоволствие!
  • Не мога да спра да го чета този стих днес, толкова много има в него...
    Великолепен!
  • Съзирам в този текст един качествен протест срещу новото време и сякаш завоалирана носталгия по старото. Финалът е опит за бягство в Страната на фантазията и красотата /възможно и с летален метод/.
    Отлична и въздействаща поезия с висока техника на стиха, която безусловно прави впечатление.
    Ти си един от най-ярко открояващите се автори в този сайт, Али! Поздравявам те за написаното и го оценявам най-високо.
    Но искам да споделя едно мое виждане за новото време. За мен то е значително по-добро от старото, независимо, че онова време е свързано с младостта ми. Но старото, може би поради факта, че живеехме при комунизма на Тато /наречен зрял и презрял социализъм/, беше едно ужасяващо блатно време, стягащо гърдите с една фалшива сигурност в утрешния ден. Сигурността, че няма начин утре да не се събудиш пак в това блато, като една от многобройните жаби в него, осъдени на мълчание по политически причини и обречени на най-голямата перверзия - автоцензурирането - словесно и всякакво. Поезията от онези времена бе псевдопоезия. Поетите бяха псевдопоети. Затова разчитам на новото време, че ще помете все още здраво внедрените остатъци от тази блатна действителност и ще отприщи пътя на истинските стойности. Новата поезия ще победи старата псевдопоезия - знам го, видял съм го като спомен от бъдещето. И критерий за това ще е, когато главите на псевдопоетите паднат в праха /казано символично разбира се/.
  • Чудесен стих, Али, много точен, особено добре е предадено настроението, тъгата, болката от омерзението...
  • Много добре си пресъздала днешната ситуация,приказките вече са различни,но даваш надежда да се случи нещо светло,което да спре на гарата на сърцето и да остане там завинаги!Харесвам поезията ти и те поздравявам!
Предложения
: ??:??