Среднощен експрес
СРЕДНОЩЕН ЕКСПРЕС
Не ми е никак празнично, не ми е...
И нямам ключ за приказката аз,
в която бяла коледна магия
ме връща при добрия Дядо Мраз.
Не ми е никак празнично, не ми е...
За него казват, че живеел там,
на злото във задушната килия.
И кой е той? Обърквам се. Не знам.
Те, приказките, днес са подменени
със ужас и шизофреничен бяс,
със ОЧЗ, метални супермени...
Не, нищо общо с Доктор Карабас...
Във комикса нелеп, некостенурков –
джуджетата са нинджи със бради,
Снежанка носи страховита бурка.
Еленчето ли? Няма и следи...
А Пътят е наметнал кална дреха.
Тъй скоро ще е песен. Коледари...
Снега го няма. Дяволи го взеха.
Дано го върнат бял и непокварен!
Че трябва ни, да скрие грозотата.
На светлите да им просветне пак.
За миг поне! В часа на чудесата
да зърнат релси – сребърни. И влак.
Ония, дето вият се в небето –
към пулса на магичната звезда,
чиято първа гара е сърцето,
последната – в света на Любовта.
... Пристъпва нощ. И тиха е, и свята.
С корона е. Сияния красиви...
Звездите се подреждат в необята,
разчитам знаци, трепкащи курсиви.
Обмислям вече бягството. И ми е
щастливо. В джоба имам и билет.
Побързайте, елате с мен и вие!
Аз тръгвам със среднощния куплет.
© Алина Стоянова All rights reserved.
