Среднощен пристан

30 авг. 2014 г., 16:26 2014-08-31T18:20:13+03:00

Поэзия » Гражданская

819 0 3

Среднощен пристан

Самотни острови в съня си търся,

розово-златисти, диви брегове,

води кристални с палави русалки,

просторни небеса и тихи ветрове.

Местенце чудновато щом намеря,

дворец от пясък там ще построя,

хамак от клони палмови ще вържа,

унесена в мечти ще помълча.

Ще ходя боса, бавно ще пристъпвам,

владението свое да не разруша,

че този пристан за душата моя е

едничък в тези смутни времена.

Красиви стихове ще пиша на брега,

свободни, дръзки, нежни, вдъхновени,

а тази нова, толкова желана свобода,

в реалния живот ще претворя.

По лунната пътека с вятъра ще тичам,

загърбила житейските си страхове,

с русалките в морето ще танцувам

и песните им нежни,ще пея от сърце.

Когато утрото погали ме с усмивка

и уморена се сбогува с мен нощта,

от приказния остров няма да остане

дори най-мъничка следа.

Но, ако някога поискам пак да полетя

свободна и безгрижна през нощта,

самотен бряг отново ще намеря

и път към него в моята душа.

Радостина Ангелова-Тина

30/08/2014

DIANGELO (Радостина Дианжело)

2014-08-31T10:32:54+03:00

Благодаря ви Стойна и Елена!Вашите коментари и оценки са много важни за мен! Бъдете здрави!
stoyna (Стойна Димова)

2014-08-31T09:35:45+03:00

И в това прекрасно стихотворение стиховете ти са много красиви.
Създала си прекрасни и мечтани светове.Поздрав!
Ена (Елена Гоцева)

2014-08-30T21:07:53+03:00

Хубаво е, Тина!
Никой не може да ни отнеме мечтите и света, сътворен в тях.
Поздрав!