Среднощен пристан
Среднощен пристан
Самотни острови в съня си търся,
розово-златисти, диви брегове,
води кристални с палави русалки,
просторни небеса и тихи ветрове.
Местенце чудновато щом намеря,
дворец от пясък там ще построя,
хамак от клони палмови ще вържа,
унесена в мечти ще помълча.
Ще ходя боса, бавно ще пристъпвам,
владението свое да не разруша,
че този пристан за душата моя е
едничък в тези смутни времена.
Красиви стихове ще пиша на брега,
свободни, дръзки, нежни, вдъхновени,
а тази нова, толкова желана свобода,
в реалния живот ще претворя.
По лунната пътека с вятъра ще тичам,
загърбила житейските си страхове,
с русалките в морето ще танцувам
и песните им нежни,ще пея от сърце.
Когато утрото погали ме с усмивка
и уморена се сбогува с мен нощта,
от приказния остров няма да остане
дори най-мъничка следа.
Но, ако някога поискам пак да полетя
свободна и безгрижна през нощта,
самотен бряг отново ще намеря
и път към него в моята душа.
Радостина Ангелова-Тина
30/08/2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Дианжело Всички права запазени
