Той: ...Не плачи! Недей ме вини!
Замълчи ти, просто замълчи!...

Ти за мен си много ценна,
вярвай, даже доста.
Но не бих могъл да те обикна - 
бих желал приятелството просто!

Вярно, че споделям всичко аз на тебе,
както ти на мене.
Приеми го като благодарност
зарад твойта силна вярност.

Тя: Приемам аз, другарю мой,
всичко сторено от тебе,
но защо ме караш аз да чувствам,
че обичаш силно мене?

Мислех, че е вярно
и по цели нощи аз не спях.
Виждах тебе постоянно
и на светло, и във мрак!

Той: Знам ли аз, девойко млада,
кое е то, що ме накара
да се държа със теб като с любима?
Може ми е мойто чувство несравнимо -

да, аз имам те за много близка,
но никога и няма да поискам
туй, що мислиш ти!
Съжалявам, моля те, не ме мрази!

Тя: И аз сега какво да чувствам и да мисля?
Ти не ме обичаш, но пък аз те искам!
Трябва ни разумното решение,
трябва помирение.

Той: Не мога аз да сторя нищо по въпроса.
Приятелската обич си я нося - 
тук, в сърцето! Друго ли е нужно?
Какво ти искаш аз да разбера е трудно.

Тя: Романтичен миг, прекаран с тебе  -
тук, под звездното небе.
От това аз силно нуждая се,
дано тъгата по теб излекува се...!

Той: Бих ти дал аз всичко, което искаш,
да - приятели добри сме.
Но запомни - заключваш всичко 
в тази тъмна нощ!
Ни дума никому! Не казвай, че съм лош!

Тя: Замълчи ти, просто замълчи!
Оценявам всяка твоя мисъл, жест.
Ще целуна само твойте устни нежни,
след това ще бягам надалеч...
...Обещавам! Ни дума никому,
ни вест!



стихотворението е в малко ретро стил може би, но създава една приятна атмосфера, четейки един разговор между мъж и жена