Среднощен шепот
Това е любовта - чудно огледало,
там всеки гледа своето лице.
Душата радостна се подмладява,
покълнала в човешкото сърце.
Но всяка страст, щом някога угасне,
отнася нейде свойта дивна мощ.
Скръбта във пропаст нека нас да тласне,
ако над хълма стръмен падне нощ.
Дълбоко щом душата в нас се вреже
и нашите сърца скове студът.
В тъга и скръб, във сънищата прежни,
прекрасни мигове пръстите броят.
И сякаш със свещица търси нещо,
извън живота и реалността.
Повлича се до дъното зловещо,
над бездната от болка, суета.
И там в нощта, от лъч неосветена,
душата в страх се мята, без мечти.
Ще чувства трепет в самота смутена.
О, спомен мил, това ще бъдеш ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
