13 авг. 2009 г., 12:14

Среднощна ария

668 0 1

Крясък на душа, жадуваща сладост,

отеква в прегръдка на божествена святост.

Жалейки за студените лица на Смъртта,

блъскат се в тъмнината безумни тела.

Слети в мъглата, голи, с ръце,

отправяйки поздрав към нощните богове.

 

Прокълнат от студените сенки,

вкусвайки от дълбоките рани,

вървя по градинските алеи Едемски,

с желание да се къпя в кървави бани.

***

Две очи в тъмнината и грешни

сестри, нашепващи лудост.

Загубени са всички войни,

щом нощем играе си с тебе

Сукуби и нейната хубост.

 

Сипе дъждът надежди,

че утрото по-добро ще е.

Но дали ще иска да дойде,

щом с демони си играе.

 

И ето удари часът. Изгрява Зората

с нов гроб, появил се дълбоко в гората.

А вътре мъртва душа стене безумно

своето завещание, черно и тъмно.

***

Духовете имат всичко,

но стенат за възмездие,

а аз гния самотен, безумен,

там, където горите нашепват

своите кървави ридания за мен.

 

Отвъд тези стени,

където лежа осъден на смърт

в мрака на суровия гроб,

аз вървя с дива лудост

през бледите лъчи на невинната луна,

командваща моите мисли.

***

Докато устните ми умират

в ледената целувка на Смъртта,

едно последно желание е завещано от Съдбата.

 

„Моята красота ще повехне скрита,

невидяна от двете черни очи,

които ще дойдат да отведат

душата ми към Рая или

към Ада за своя компания.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....