Среднощна елегия
И аз, като всички, полека старея -
на мене годините също тежат.
Отколе на тази земя си вирея
и моите спомени тук ще лежат.
Направих до днеска каквото съм искал
и дадох каквото до днеска можах.
За благата служба не съм се натискал.
На чуждата слава дори не лежах.
Прекъснал съм връзка с другари по служба.
На никой за нищо не съм му длъжник.
Със моята съвест съм винаги в дружба,
не съм и познат, като долен мръсник.
Животът ми вече минава в квартала
и брóя си дните от ден подир ден.
Че някаква тъжност във мен е настала -
животът ми не е добре подреден.
Остана ми само едната утеха,
че расна със дума, със рима и стих.
Духът поетичен не ми го отнеха,
за другото вече отдавна платих...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
