21.05.2019 г., 14:06 ч.

Среднощна елегия 

  Поезия
198 2 5

И аз, като всички, полека старея -

на мене годините също тежат.

Отколе на тази земя си вирея

и моите спомени тук ще лежат.

Направих до днеска каквото съм искал

и дадох каквото до днеска можах.

За благата служба не съм се натискал.

На чуждата слава дори не лежах.

Прекъснал съм връзка с другари по служба.

На никой за нищо не съм му длъжник.

Със моята съвест съм винаги в дружба,

не съм и познат, като долен мръсник.

Животът ми вече минава в квартала

и брóя си дните от ден подир ден.

Че някаква тъжност във мен е настала -

животът ми не е добре подреден.

 

Остана ми само едната утеха,

че расна със дума, със рима и стих.

Духът поетичен не ми го отнеха,

за другото вече отдавна платих...

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??