За кой ли път съм будна през нощта.
Живота свой във двете длани меся.
И най-обикновените неща
са скрити зад загадъчна завеса
от утрешния ден неизживян.
Единствено Съдбата знае всичко.
Но всеки бъдещ миг е пропилян,
щом в него не си страдал и обичал.
За кой ли път не искам да заспя.
Напусто мъча се да разгадая
какъв е жребият ми: да простя,
със страст, със хъс красиво да играя ...