Среднощни мисли
За кой ли път съм будна през нощта.
Живота свой във двете длани меся.
И най-обикновените неща
са скрити зад загадъчна завеса
от утрешния ден неизживян.
Единствено Съдбата знае всичко.
Но всеки бъдещ миг е пропилян,
щом в него не си страдал и обичал.
За кой ли път не искам да заспя.
Напусто мъча се да разгадая
какъв е жребият ми: да простя,
със страст, със хъс красиво да играя
спектакъла, наречен "Мой Живот",
от Господ Бог умело режисиран,
за всеки изигран погрешно ход
цена да плащам. И да авансирам
в Надеждата и Вярата, и Любовта.
С фенера, като Диоген да ги открия.
Когато мина зад последната черта,
със тях дори смъртта си да надвия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
