Среднощни мисли
За кой ли път съм будна през нощта.
Живота свой във двете длани меся.
И най-обикновените неща
са скрити зад загадъчна завеса
от утрешния ден неизживян.
Единствено Съдбата знае всичко.
Но всеки бъдещ миг е пропилян,
щом в него не си страдал и обичал.
За кой ли път не искам да заспя.
Напусто мъча се да разгадая
какъв е жребият ми: да простя,
със страст, със хъс красиво да играя
спектакъла, наречен "Мой Живот",
от Господ Бог умело режисиран,
за всеки изигран погрешно ход
цена да плащам. И да авансирам
в Надеждата и Вярата, и Любовта.
С фенера, като Диоген да ги открия.
Когато мина зад последната черта,
със тях дори смъртта си да надвия.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
