14 апр. 2009 г., 07:54

Среднощно

1.1K 0 12

Среднощно


В тъмното, помъдрял,
хоризонтът ми се свива…
Изранените ми следи
са осъдени от хорски сплетни…
Разпадам се…
на милион парчета…
за да науча повече за себе си…
И всичко, през което минах,
за което страдах... бе,
за да намеря цялостност,
да се почувствам разбрана…
и призната… от Човека…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • разбрана си...призната си...
    прекрасна поезия...прекрасна поетеса.
  • Павли...!*
    Дали някога ще се опознаем напълно в тази суета, за да ни видят и другите?
    Весели празници ти пожелавам!
  • Да знаеш само колко пъти съм се чувствала като глухарче... Поздравления за споделеното!
  • Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето Човекът!“ (Ев. Йоан 19:5)
    Силна си, Павлина! Весели Великденски празници!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...