Rondissima (Соня Емануилова)
111 696
21 сент. 2011 г., 13:01

Среднощнo 

  Поэзия » Философская
739 0 10

 

Тъгата не ми отива!

Боцвам я с полуусмивка –

уви, не е балон със въздух,

а е като камък на шия.

 

И самотата не ми отива!

Забулва истинската ми същност -

трябва пак да се преоткрия

в нечие точно присъствие.

 

Забравила всичко от вчера,

а утре-то още го няма...

Среднощно отново претеглям

мълчаливото си очакване.

 

 

 

© 2011 Соня Емануилова (Rondissima)

© Соня Емануилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??