Среднощнo
Тъгата не ми отива!
Боцвам я с полуусмивка –
уви, не е балон със въздух,
а е като камък на шия.
И самотата не ми отива!
Забулва истинската ми същност -
трябва пак да се преоткрия
в нечие точно присъствие.
Забравила всичко от вчера,
а утре-то още го няма...
Среднощно отново претеглям
мълчаливото си очакване.
© 2011 Соня Емануилова (Rondissima)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
