Си_Мапипис (Симона Богданска)
21 331
11 июн. 2020 г., 19:48

Среднощно 

  Поэзия
1208 3 10

Разхожда се из мрака,

но не носи звезден прах.

Като звяр е пред атака,

скрит от лунна светлина.

 

Пристъпва тихо, неусетно,

познава те добре.

Колко нощи те е виждал

как се давиш в страхове.

 

В гърлото забива нокти,

сърцето сякаш не тупти.

А в главата черни мисли

лош магьосник ти реди.

 

И започваш да се молиш,

тихичко да си мълвиш,

че човек си и ще се поправиш,

че по пътя гордо ще вървиш.

 

И тогава звярът се предава,

оставя те да се наспиш.

Като съвест щом се проявява,

в ангел можеш да се преродиш.

© Симона Богданска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??