Jun 11, 2020, 7:48 PM

Среднощно 

  Poetry
1267 3 10
Разхожда се из мрака,
но не носи звезден прах.
Като звяр е пред атака,
скрит от лунна светлина.
Пристъпва тихо, неусетно,
познава те добре.
Колко нощи те е виждал
как се давиш в страхове.
В гърлото забива нокти,
сърцето сякаш не тупти.
А в главата черни мисли
лош магьосник ти реди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Богданска All rights reserved.

Random works
: ??:??