Среднощно
Разхожда се из мрака,
но не носи звезден прах.
Като звяр е пред атака,
скрит от лунна светлина.
Пристъпва тихо, неусетно,
познава те добре.
Колко нощи те е виждал
как се давиш в страхове.
В гърлото забива нокти,
сърцето сякаш не тупти.
А в главата черни мисли
лош магьосник ти реди.
И започваш да се молиш,
тихичко да си мълвиш,
че човек си и ще се поправиш,
че по пътя гордо ще вървиш.
И тогава звярът се предава,
оставя те да се наспиш.
Като съвест щом се проявява,
в ангел можеш да се преродиш.
© Симона Богданска All rights reserved.
