Сърцето е много крехко,

прекалено е ранимо!

Винаги ти става тежко,

загубиш ли нещо любимо.

И сълзите ти потичат,

сякаш са капки поройни.

А в главата ти протичат

мисли всякакви, безбройни.

Искаш времето да върнеш,

но човек си и не можеш.

Макар света да преобърнеш,

на това край не ще сложиш.

През нощта тихичко тъгуваш,

весел спомен те връхлита.

Започваш да му се любуваш,

ала бързо той отлита.

В себе си знаеш, че ще отмине,

нормално нещо е това.

Желала бих да е веднага,

но невъзможно е сега!