Среднощно чувство
564
0
0
Сърцето е много крехко,
прекалено е ранимо!
Винаги ти става тежко,
загубиш ли нещо любимо.
И сълзите ти потичат,
сякаш са капки поройни.
А в главата ти протичат
мисли всякакви, безбройни.
Искаш времето да върнеш,
но човек си и не можеш.
Макар света да преобърнеш,
на това край не ще сложиш.
През нощта тихичко тъгуваш,
весел спомен те връхлита.
Започваш да му се любуваш,
ала бързо той отлита.
В себе си знаеш, че ще отмине,
нормално нещо е това.
Желала бих да е веднага,
но невъзможно е сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Косара Маринова Всички права запазени
