2 дек. 2009 г., 22:34

Среднощно откровение

1.1K 0 0

Понякога нощите са така дълги,

а сълзите така горчиви.

Понякога въздухът е така студен и горчив,

а дишането - просто тежест.

 

Понякога лицето ти е просто маска,

а любовта ти просто задължение.

Понякога чувствата са така кисели и невъобразими,

а обяснението - немислимо.

 

Понякога думите не са достатъчно,

а очите не изричат никакви слова.

Понякога животът е така безсмислен,

а живеенето - просто навик.

 

Понякога сънят така жестоко не идва,

а умората гори душата.

Понякога топлата ти  прегръдка е така нужна,

а усмивката ти - необходимост!

 

Понякога всичко е така противоречиво,

а аз бягам и все пак се връщам.

Понякога те желая, понякога - не.

А самотата така силно разяжда...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...