2 dic 2009, 22:34

Среднощно откровение

  Poesía » Otra
1K 0 0

Понякога нощите са така дълги,

а сълзите така горчиви.

Понякога въздухът е така студен и горчив,

а дишането - просто тежест.

 

Понякога лицето ти е просто маска,

а любовта ти просто задължение.

Понякога чувствата са така кисели и невъобразими,

а обяснението - немислимо.

 

Понякога думите не са достатъчно,

а очите не изричат никакви слова.

Понякога животът е така безсмислен,

а живеенето - просто навик.

 

Понякога сънят така жестоко не идва,

а умората гори душата.

Понякога топлата ти  прегръдка е така нужна,

а усмивката ти - необходимост!

 

Понякога всичко е така противоречиво,

а аз бягам и все пак се връщам.

Понякога те желая, понякога - не.

А самотата така силно разяжда...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...