Среднощно откровение

Понякога нощите са така дълги,

а сълзите така горчиви.

Понякога въздухът е така студен и горчив,

а дишането - просто тежест.

Понякога лицето ти е просто маска,

а любовта ти просто задължение.

Понякога чувствата са така кисели и невъобразими,

а обяснението - немислимо.

Понякога думите не са достатъчно,

а очите не изричат никакви слова.

Понякога животът е така безсмислен,

а живеенето - просто навик.

Понякога сънят така жестоко не идва,

а умората гори душата.

Понякога топлата ти  прегръдка е така нужна,

а усмивката ти - необходимост!

Понякога всичко е така противоречиво,

а аз бягам и все пак се връщам.

Понякога те желая, понякога - не.

А самотата така силно разяжда...