Понякога нощите са така дълги,
а сълзите така горчиви.
Понякога въздухът е така студен и горчив,
а дишането - просто тежест.
Понякога лицето ти е просто маска,
а любовта ти просто задължение.
Понякога чувствата са така кисели и невъобразими,
а обяснението - немислимо.
Понякога думите не са достатъчно,
а очите не изричат никакви слова.
Понякога животът е така безсмислен,
а живеенето - просто навик.
Понякога сънят така жестоко не идва,
а умората гори душата.
Понякога топлата ти прегръдка е така нужна,
а усмивката ти - необходимост!
Понякога всичко е така противоречиво,
а аз бягам и все пак се връщам.
Понякога те желая, понякога - не.
А самотата така силно разяжда...
© Снежана Петрова All rights reserved.