Среща
СРЕЩА
И ни следа от бурята, която с гняв разпръсна
стадата от звезди - високо, за да светят
през нощите, когато мислите за път възкръсват,
а морните тела се мятат в пот облени.
Но нека не поглеждаме към тях, защото
нощта сега е мрачна и беззвездна.
Дочуваш ли как тишината блъска свода,
а пътищата са с посоки неизвестни.
Дойдох на този свят след хиляди години:
самотен дух без тяло, мозък и въздишки.
Познати са ми всеки друм, по който минах
и всеки лъх на вятъра предишен.
Но всичко в тях изглежда толкова далечно -
като водата на река до капка изпарена.
Вървя по пясъка и камъните речни,
по скелети на риби - изсъхнали и смлени.
Полетата пустинни на дните прошумяват
всред празния площад и глухите квартали.
А в облаци от прах над тях се извисява
и пада тишината, нищо не разбрала.
От всичко онова, забравено и грешно,
което с лекота годините са го измили.
Защо ли търся днес със миналото среща,
когато утре, знам, че пак ще се разминем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любен Стефанов Все права защищены
