Среща
СРЕЩА
И ни следа от бурята, която с гняв разпръсна
стадата от звезди - високо, за да светят
през нощите, когато мислите за път възкръсват,
а морните тела се мятат в пот облени.
Но нека не поглеждаме към тях, защото
нощта сега е мрачна и беззвездна.
Дочуваш ли как тишината блъска свода,
а пътищата са с посоки неизвестни.
Дойдох на този свят след хиляди години:
самотен дух без тяло, мозък и въздишки.
Познати са ми всеки друм, по който минах
и всеки лъх на вятъра предишен.
Но всичко в тях изглежда толкова далечно -
като водата на река до капка изпарена.
Вървя по пясъка и камъните речни,
по скелети на риби - изсъхнали и смлени.
Полетата пустинни на дните прошумяват
всред празния площад и глухите квартали.
А в облаци от прах над тях се извисява
и пада тишината, нищо не разбрала.
От всичко онова, забравено и грешно,
което с лекота годините са го измили.
Защо ли търся днес със миналото среща,
когато утре, знам, че пак ще се разминем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
