agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 617
8 апр. 2011 г., 15:46

Среща 

  Поэзия » Другая
917 0 6



Днес отидохме с тебе на среща -
уж поезия срещнахме там.
Но защо ли остава отсреща
тротоарът тъй влюбено сам?

Там се срещнахме с трескави думи,
осенили внезапно леда.
Там заровихме в падащи шуми
най-последната, грозна, следа.

Там направиме снежно човече -
вместо морков, му сложихме чеп.
И тогава, как взе, че напече
и се свлече той, сам и свиреп.

Там поставихме точки - маслини,
как сурово присмиват се те,
омазнили света исполинен,
дето паякът, цял век, плете.

Там преборихме скуката двама,
ала егото пак долетя,
аз - леден дъжд, а ти - епиграма,
носеща гръм и тъжни цветя.

Там занесохме даже метлата
и цилиндър - висок и широк,
в него сметохме, бързо, лъжата -
за поука от смешен урок.

Днес отидохме  с тебе на среща -
уж поезия срещнахме там!
Но защо ли остана отсреща
тази наша надежда? - не знам.



(06.04.2011г.)

© Агапея Полис Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Христо, близки земи - близка чувственост, вероятно, но думите ти ме карат да се замисля! Иване, благодаря и на теб с приятелска усмивка!
  • Разкошен стих! Поздрави!
  • Казваш че не си гъркиня, но освен от гръцкото име, което използваш и от стиха ти извира чувстността на млада гъркиня.Поздравления!
  • Петинка, Жана, Руми, радостно е за мен, че сте били тук и ви е харесало! Венци, сега като погледнах, наистина си прав, че може да стане и песен! Сърдечен поздрав на всички!
  • Много ми хареса!!!
  • С Руми и аз.Разкош!
Предложения
: ??:??