Среща
Днес отидохме с тебе на среща -
уж поезия срещнахме там.
Но защо ли остава отсреща
тротоарът тъй влюбено сам?
Там се срещнахме с трескави думи,
осенили внезапно леда.
Там заровихме в падащи шуми
най-последната, грозна, следа.
Там направиме снежно човече -
вместо морков, му сложихме чеп.
И тогава, как взе, че напече
и се свлече той, сам и свиреп.
Там поставихме точки - маслини,
как сурово присмиват се те,
омазнили света исполинен,
дето паякът, цял век, плете.
Там преборихме скуката двама,
ала егото пак долетя,
аз - леден дъжд, а ти - епиграма,
носеща гръм и тъжни цветя.
Там занесохме даже метлата
и цилиндър - висок и широк,
в него сметохме, бързо, лъжата -
за поука от смешен урок.
Днес отидохме с тебе на среща -
уж поезия срещнахме там!
Но защо ли остана отсреща
тази наша надежда? - не знам.
(06.04.2011г.)
© Агапея Полис All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Христо, близки земи - близка чувственост, вероятно, но думите ти ме карат да се замисля! Иване, благодаря и на теб с приятелска усмивка!
-
Разкошен стих! Поздрави!
-
Казваш че не си гъркиня, но освен от гръцкото име, което използваш и от стиха ти извира чувстността на млада гъркиня.Поздравления!
-
Петинка, Жана, Руми, радостно е за мен, че сте били тук и ви е харесало! Венци, сега като погледнах, наистина си прав, че може да стане и песен! Сърдечен поздрав на всички!
-
Много ми хареса!!!
-
С Руми и аз.Разкош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
