Среща
Загрижено слагаш вечер
умореното тяло да спи,
след всичките страхове и
изпълнени с грижи житейски игри.
Изтощен и измъчен,
най-после заспива умът,
неуморната фабрика
за мисли безброй
затихва, замира във кратък покой.
Виталът се свива за миг победен,
изглежда привидно да е укротен.
Остава нащрек,
не заспива само сърцето,
в очакване тръпне, будува, додето
пред него изплува
във блясък и светлина
с усмивка щастлива
божествената ти Душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Борисова Все права защищены
