Среща

23 мая 2010 г., 20:24

Поэзия » Другая

615 0 2

Загрижено слагаш вечер

умореното тяло да спи,

след всичките страхове и

изпълнени с грижи житейски игри.

Изтощен и измъчен,

най-после заспива умът,

неуморната фабрика

за мисли безброй

затихва, замира във кратък покой.

Виталът се свива за миг победен,

изглежда привидно да е укротен.

Остава нащрек,

не заспива само сърцето,

в очакване тръпне, будува, додето

пред него изплува

във блясък и светлина

с усмивка щастлива

божествената ти Душа!

ivelinage2 (Ивелина Симеонова)

2010-05-29T18:52:51+03:00

Душата ни е най-голямото богатство в света, ако се научим да я разбираме и да следваме нейната пътека - животът ни ще бъде песен! Проблемът е, че ние не винаги можем да я разкодираме и правим грешки...
tanyavd (Татяна Борисова)

2010-05-24T16:35:15+03:00

Според мен най-истинската, най-чистата и най-светла част от цялото ни същество е точно душата - и това е идеята във всичките ми стихове. Това, което и пречи истински да се прояви е изпълнения със съмнения и негативизъм ум, прекаленото его и всички необуздани емоции. Можеш да си спестиш четенето на останалите стихове, финалът в общи линии е този, и все пак благодаря, че му обърна внимание.