Загрижено слагаш вечер
умореното тяло да спи,
след всичките страхове и
изпълнени с грижи житейски игри.
Изтощен и измъчен,
най-после заспива умът,
неуморната фабрика
за мисли безброй
затихва, замира във кратък покой.
Виталът се свива за миг победен,
изглежда привидно да е укротен.
Остава нащрек,
не заспива само сърцето,
в очакване тръпне, будува, додето
пред него изплува
във блясък и светлина
с усмивка щастлива
божествената ти Душа!
© Татяна Борисова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
