tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
May 23, 2010, 8:24 PM

Среща 

  Poetry » Other
616 0 2

Загрижено слагаш вечер

умореното тяло да спи,

след всичките страхове и

изпълнени с грижи житейски игри.

Изтощен и измъчен,

най-после заспива умът,

неуморната фабрика

за мисли безброй

затихва, замира във кратък покой.

Виталът се свива за миг победен,

изглежда привидно да е укротен.

Остава нащрек,

не заспива само сърцето,

в очакване тръпне, будува, додето

пред него изплува

във блясък и светлина

с усмивка щастлива

божествената ти Душа!

© Татяна Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Душата ни е най-голямото богатство в света, ако се научим да я разбираме и да следваме нейната пътека - животът ни ще бъде песен! Проблемът е, че ние не винаги можем да я разкодираме и правим грешки...
  • Според мен най-истинската, най-чистата и най-светла част от цялото ни същество е точно душата - и това е идеята във всичките ми стихове. Това, което и пречи истински да се прояви е изпълнения със съмнения и негативизъм ум, прекаленото его и всички необуздани емоции. Можеш да си спестиш четенето на останалите стихове, финалът в общи линии е този, и все пак благодаря, че му обърна внимание.
Random works
: ??:??