kirilpetrov (Кирил Петров)
17 108
15 сент. 2010 г., 22:30

Среща 

  Поэзия
756 0 2

 

 

СРЕЩА

Вървя по улицата. Пак бързам, за къде ли?

И ето... като вчера пак те срещам.

Сърцето пак започва да боли, ах, този поглед,

този погледи тези твои хубави очи!

А устните ти... толкоз съм безсилен,

да те опиша даже ей така.

Уханието ти ме омайва и се опивам сладко от любов.

А ти, а ти ме отминаваш! Като вчера,

отнемаш всичко, ме оставяш сам!

А погледът ми, без да искам, пак те следва,

и ето виждам само твоя силует.

И две сълзи напират във очите,

аз искам да ги спра, но те...?!

Ах, тез сълзи, как бързо се повличат,

едва родени в моето сърце.

Забързани след тебе сякаш тичат,

какво е в състояние да ги спре?

А аз събирам сили, за да тръгна,

дори и да не зная накъде.

Дали пък вече не съм стигнал?

И днес видях те, глътка въздух взех.

© Кирил Петров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Мариола радвам се,че те докосна тази творба!!!
  • Ох и аз си взех глътка въздух след един страховит трилър!
    Благодаря за омайването - харесах!
    Спокойна нощ и привет!
Предложения
: ??:??