Среща

Sep 15, 2010, 10:30 PM

Poetry

753 0 2

СРЕЩА

Вървя по улицата. Пак бързам, за къде ли?

И ето... като вчера пак те срещам.

Сърцето пак започва да боли, ах, този поглед,

този погледи тези твои хубави очи!

А устните ти... толкоз съм безсилен,

да те опиша даже ей така.

Уханието ти ме омайва и се опивам сладко от любов.

А ти, а ти ме отминаваш! Като вчера,

отнемаш всичко, ме оставяш сам!

А погледът ми, без да искам, пак те следва,

и ето виждам само твоя силует.

И две сълзи напират във очите,

аз искам да ги спра, но те...?!

Ах, тез сълзи, как бързо се повличат,

едва родени в моето сърце.

Забързани след тебе сякаш тичат,

какво е в състояние да ги спре?

А аз събирам сили, за да тръгна,

дори и да не зная накъде.

Дали пък вече не съм стигнал?

И днес видях те, глътка въздух взех.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

kirilpetrov (Кирил Петров)

2010-10-09T17:01:09+03:00

Благодаря Мариола радвам се,че те докосна тази творба!!!
тюркоаз (Мариола Томова)

2010-09-29T00:12:54+03:00

Ох и аз си взех глътка въздух след един страховит трилър!
Благодаря за омайването - харесах!
Спокойна нощ и привет!