Среща
СРЕЩА
Вървя по улицата. Пак бързам, за къде ли?
И ето... като вчера пак те срещам.
Сърцето пак започва да боли, ах, този поглед,
този погледи тези твои хубави очи!
А устните ти... толкоз съм безсилен,
да те опиша даже ей така.
Уханието ти ме омайва и се опивам сладко от любов.
А ти, а ти ме отминаваш! Като вчера,
отнемаш всичко, ме оставяш сам!
А погледът ми, без да искам, пак те следва,
и ето виждам само твоя силует.
И две сълзи напират във очите,
аз искам да ги спра, но те...?!
Ах, тез сълзи, как бързо се повличат,
едва родени в моето сърце.
Забързани след тебе сякаш тичат,
какво е в състояние да ги спре?
А аз събирам сили, за да тръгна,
дори и да не зная накъде.
Дали пък вече не съм стигнал?
И днес видях те, глътка въздух взех.
© Кирил Петров All rights reserved.
