Остаряваме в тихия пристан.
Отминават си дните. Вървят...
Да догонвам мечтите, не искам.
Без любовния пламък да спя!
Разпознавам наблизо уюта
на желана и нежна жена.
Но в мъглата смутена се лута -
празнотата прегръща и тя!
© ИВАН МИЛАНОВ Все права защищены