8 февр. 2014 г., 21:41

Среща?

610 0 1

Аз днеска реших да те срещна,
вървях сред бетон и огради,
във всеки човек се оглеждах,
в коли, автобуси и сгради.

И днеска реших, че те искам,
реших да те сблъскам със мен,
да ти стана донякъде близка
и те търсих през целия ден.

И вървях сред тълпи и площади,
срещнах просяци и кавалери,
бяха всички за мен непознати,
нито друг, нито тебе намерих.

А може би сме се разминали,
разминали сме се толкова пъти,
очите ти са ме подминали,
а аз не съм чула гласа ти.

И вярвам, че така е трябвало,
било е писано да те пропусна,
но все пак сърцето очаквало
от вълнение едва не се пръсна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Попаднах случайно на стиховете ти, Йоанна, но определено ще ги следя. Много ми харесва този стил на писане! Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...