8.02.2014 г., 21:41

Среща?

611 0 1

Аз днеска реших да те срещна,
вървях сред бетон и огради,
във всеки човек се оглеждах,
в коли, автобуси и сгради.

И днеска реших, че те искам,
реших да те сблъскам със мен,
да ти стана донякъде близка
и те търсих през целия ден.

И вървях сред тълпи и площади,
срещнах просяци и кавалери,
бяха всички за мен непознати,
нито друг, нито тебе намерих.

А може би сме се разминали,
разминали сме се толкова пъти,
очите ти са ме подминали,
а аз не съм чула гласа ти.

И вярвам, че така е трябвало,
било е писано да те пропусна,
но все пак сърцето очаквало
от вълнение едва не се пръсна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Попаднах случайно на стиховете ти, Йоанна, но определено ще ги следя. Много ми харесва този стил на писане! Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...