Аз днеска реших да те срещна,
вървях сред бетон и огради,
във всеки човек се оглеждах,
в коли, автобуси и сгради.

И днеска реших, че те искам,
реших да те сблъскам със мен,
да ти стана донякъде близка
и те търсих през целия ден.

И вървях сред тълпи и площади,
срещнах просяци и кавалери,
бяха всички за мен непознати,
нито друг, нито тебе намерих.

А може би сме се разминали,
разминали сме се толкова пъти,
очите ти са ме подминали,
а аз не съм чула гласа ти.

И вярвам, че така е трябвало,
било е писано да те пропусна,
но все пак сърцето очаквало
от вълнение едва не се пръсна!