8.02.2014 г., 21:41

Среща?

612 0 1

Аз днеска реших да те срещна,
вървях сред бетон и огради,
във всеки човек се оглеждах,
в коли, автобуси и сгради.

И днеска реших, че те искам,
реших да те сблъскам със мен,
да ти стана донякъде близка
и те търсих през целия ден.

И вървях сред тълпи и площади,
срещнах просяци и кавалери,
бяха всички за мен непознати,
нито друг, нито тебе намерих.

А може би сме се разминали,
разминали сме се толкова пъти,
очите ти са ме подминали,
а аз не съм чула гласа ти.

И вярвам, че така е трябвало,
било е писано да те пропусна,
но все пак сърцето очаквало
от вълнение едва не се пръсна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Попаднах случайно на стиховете ти, Йоанна, но определено ще ги следя. Много ми харесва този стил на писане! Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....