16 апр. 2010 г., 20:19

Среща

720 0 0

        Среща 
                        Иван Апостолов- летец
                        Георги Иванов- космонавт
                        и колегите им


В залата малка цари тишина.
Мъже с коси бели и мъдри лица.
От полосата майка помъдрели.
И до днес са верни нейни деца.

Смъртта взе на много смелите крила.
Животът дари на други смелостта и гордостта.
Но днес трудно задържат едрата сълза.
Те достойни са за Святата земя.

Спомени лудуват, пак извират.
Нежен трепет в малкия градец.
Първи полет - земя, море, небе.
Връзката здрава със своя стрелец.

Нощи безсънни, заповеди строги.
И как вярност птицата доказва.
За любовта към своето момиче
на самолета как той разказва.

И днес към хората с пагони на земята
с поклон ти неведнъж благодариш.
Бдяха те да са здрави крилата.
Побелели вече, но в редиците са.

До теб в трудни и щастливи дни.
Бе приятел верен, боец, но без пагон.
Години съхранил семейното огнище
на твоето момиче - рози и до земя Поклон!

В жега и в студ вий дух български ковахте.
Стрелецът жив бе, слети бяхте две сърца.
В родното небе ден и нощ летяхте,
пяхте, тъжахте, но останахте Земни Деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...