Среща 
                        Иван Апостолов- летец
                        Георги Иванов- космонавт
                        и колегите им

В залата малка цари тишина.
Мъже с коси бели и мъдри лица.
От полосата майка помъдрели.
И до днес са верни нейни деца.

Смъртта взе на много смелите крила.
Животът дари на други смелостта и гордостта.
Но днес трудно задържат едрата сълза.
Те достойни са за Святата земя.

Спомени лудуват, пак извират.
Нежен трепет в малкия градец.
Първи полет - земя, море, небе.
Връзката здрава със своя стрелец.

Нощи безсънни, заповеди строги.
И как вярност птицата доказва.
За любовта към своето момиче
на самолета как той разказва.

И днес към хората с пагони на земята
с поклон ти неведнъж благодариш.
Бдяха те да са здрави крилата.
Побелели вече, но в редиците са.

До теб в трудни и щастливи дни.
Бе приятел верен, боец, но без пагон.
Години съхранил семейното огнище
на твоето момиче - рози и до земя Поклон!

В жега и в студ вий дух български ковахте.
Стрелецът жив бе, слети бяхте две сърца.
В родното небе ден и нощ летяхте,
пяхте, тъжахте, но останахте Земни Деца.