16.04.2010 г., 20:19

Среща

714 0 0

        Среща 
                        Иван Апостолов- летец
                        Георги Иванов- космонавт
                        и колегите им


В залата малка цари тишина.
Мъже с коси бели и мъдри лица.
От полосата майка помъдрели.
И до днес са верни нейни деца.

Смъртта взе на много смелите крила.
Животът дари на други смелостта и гордостта.
Но днес трудно задържат едрата сълза.
Те достойни са за Святата земя.

Спомени лудуват, пак извират.
Нежен трепет в малкия градец.
Първи полет - земя, море, небе.
Връзката здрава със своя стрелец.

Нощи безсънни, заповеди строги.
И как вярност птицата доказва.
За любовта към своето момиче
на самолета как той разказва.

И днес към хората с пагони на земята
с поклон ти неведнъж благодариш.
Бдяха те да са здрави крилата.
Побелели вече, но в редиците са.

До теб в трудни и щастливи дни.
Бе приятел верен, боец, но без пагон.
Години съхранил семейното огнище
на твоето момиче - рози и до земя Поклон!

В жега и в студ вий дух български ковахте.
Стрелецът жив бе, слети бяхте две сърца.
В родното небе ден и нощ летяхте,
пяхте, тъжахте, но останахте Земни Деца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...