12 окт. 2016 г., 00:59

Среща

899 0 0

Беше гореща юлска нощ! 

Небе, обсипано със звезди!

Луната осветяваше празната улица!...

Но дали беше празна?!

Вървеше...за никъде тръгнала.

Престъпваше бавно, крачка след крачка.

Не поглеждаше назад.

Не защото не искаше...

А защото Него го нямаше.

С празнина в сърцето погледна луната.

Със сетни сили проля последна сълза...

Всичко беше история...

Написана от техните души.

Вдигна гордо глава,

изтри сълзата...

и погледна с усмивка мъжа срещу нея.

Стоеше там и забиваше поглед в очите ѝ.

Отвори уста и извика "Изоставената".

Смутена тя се усмихна...

и продължи по пътя си.

Разминаха се двете им тела.

Но душите им останаха там...

на празната улица...

огряна от луната.

Прелъстено от красотата ѝ,

сърцето му заби.

Сън?! Може би!?

Пред очите му беше само тя!...

Бленуваната мечта...

Плени го с усмивка.

Това му стигаше.

Блясъкът в очите му издаваше наслада.

Не спираше да мисли за нея.

Не минаваше и миг...

без да види усмивката ѝ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....