Беше гореща юлска нощ!
Небе, обсипано със звезди!
Луната осветяваше празната улица!...
Но дали беше празна?!
Вървеше...за никъде тръгнала.
Престъпваше бавно, крачка след крачка.
Не поглеждаше назад.
Не защото не искаше...
А защото Него го нямаше.
С празнина в сърцето погледна луната.
Със сетни сили проля последна сълза...
Всичко беше история... ...