И ден, и нощ над римите се трудя,

в самотните ми вечери мъгливи.

Поиска с "Добро утро" да те будя,

денят ти да е мигове щастливи!

Поиска с "Лека нощ" да те успивам,

та сънища да имаш сред градини.

Тъгата ти с шегите да разсмивам...

Пътеката - сред цветни детелини.

Загадка бе - такава си остана...

С писмата си разбуни ми сърцето.

И ето, че почувствах в мен промяна,

когато отпътува към морето!

Изпратих те с писмо във интернета  -

така бе ти самата пожелала,

остана пак душата ми заета

с проблемите, с които бе живяла.

Посрещна те морето с нежна ласка,

окъпа те с водата си солена.

От тялото свалила тъжна маска,

душата е отново вдъхновена.

С дъха парлив на миди,  водорасли,

в прохладните води с наслада плаваш,

към стръмни брегове с върби обрасли...

там скритата печал освобождаваш.

Морето - с плажа, с чайките в небето,

зареждат те със сила невидима,

сърцето е отново пак обзето

с мечтата да си нечия любима!

Изнизаха се нощите и дните...

морето те изпрати в планината,

в прегръдките на мурите, елите,

под звуци не щурците в тишината!

Сред дината природа тук намери,

един човек, изпратен от съдбата...

Оставила разбитите химери...

навеки се прости със самотата.

След срещата случайна в интернета,

получи ти, което си мечтала...

Премина покрай мен като комета

по пътя на житейската спирала!

22,40 ч., 3 ноември 2018