Среща
И ден, и нощ над римите се трудя,
в самотните ми вечери мъгливи.
Поиска с "Добро утро" да те будя,
денят ти да е мигове щастливи!
Поиска с "Лека нощ" да те успивам,
та сънища да имаш сред градини.
Тъгата ти с шегите да разсмивам...
Пътеката - сред цветни детелини.
Загадка бе - такава си остана...
С писмата си разбуни ми сърцето.
И ето, че почувствах в мен промяна,
когато отпътува към морето!
Изпратих те с писмо във интернета -
така бе ти самата пожелала,
остана пак душата ми заета
с проблемите, с които бе живяла.
Посрещна те морето с нежна ласка,
окъпа те с водата си солена.
От тялото свалила тъжна маска,
душата е отново вдъхновена.
С дъха парлив на миди, водорасли,
в прохладните води с наслада плаваш,
към стръмни брегове с върби обрасли...
там скритата печал освобождаваш.
Морето - с плажа, с чайките в небето,
зареждат те със сила невидима,
сърцето е отново пак обзето
с мечтата да си нечия любима!
Изнизаха се нощите и дните...
морето те изпрати в планината,
в прегръдките на мурите, елите,
под звуци не щурците в тишината!
Сред дината природа тук намери,
един човек, изпратен от съдбата...
Оставила разбитите химери...
навеки се прости със самотата.
След срещата случайна в интернета,
получи ти, което си мечтала...
Премина покрай мен като комета
по пътя на житейската спирала!
22,40 ч., 3 ноември 2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
