Среща
Година мина откакто ти замина,
но аз не те забравих и
мислите на тебе пак оставих.
На всеки за тебе говорех
и да се върнеш постоянно се молех.
И ти ме чу - тук си вече
и на мъка пак ме обрече.
Мъка, но сладка е тя,
щом е породена от допира на нашите тела.
Ти пак ще тръгнеш надалече, знам.
Отново ще се върнеш там.
А аз пак ще съм сама
с приятелката Самота.
И ще чакам следващата среща,
която ще бъде още по-гореща.
И пак с теб ще бъда,
докато не се събудя.
Така с теб цял живот ще си играем
и за истинска любов само ще мечтаем!
но аз не те забравих и
мислите на тебе пак оставих.
На всеки за тебе говорех
и да се върнеш постоянно се молех.
И ти ме чу - тук си вече
и на мъка пак ме обрече.
Мъка, но сладка е тя,
щом е породена от допира на нашите тела.
Ти пак ще тръгнеш надалече, знам.
Отново ще се върнеш там.
А аз пак ще съм сама
с приятелката Самота.
И ще чакам следващата среща,
която ще бъде още по-гореща.
И пак с теб ще бъда,
докато не се събудя.
Така с теб цял живот ще си играем
и за истинска любов само ще мечтаем!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомира Все права защищены
